Безброй звездички светнаха на Бъдни вечер, за да озарят така любимото на всички християни Рождество христово. Сред тях от небето грееха и усмивките на нашите близки, които светеха много по – силно от всяка друга нощ, за да напомнят, че трябва да сме по – сполотени и винаги заедно докато имаме тази възможност.
Стрелките на часовника отброяваха всеки един дъх и всяка една емоция през изминалата година. Не беше обикновено тиктакане, а красива разходка през лента със спомени, запечатани не от фотоапарата, а от сърцата ни. Тази разходка не беше просто визуално намигване, понякога се чуваха шепоти… това бяха скъпоценни за нас думички, изречени от любими хора. Те щяха да са живи колкото им позволим… докато ги пазим в сърцата и спомените си.
Като забързан тропот на бързия влак пристига новогодишната нощ и спира на гара 2019 за последен път. Всеки от пътниците тихичко се сбогува с нея и и благодари за всяко добро чувство, за всяка една близост, за всяка история, която гара 2019 приюти с охота. Дори и за болктата, която ще превърнем в добър урок. След това леко помахване към гара 2019 останалите пътници във влака с обнадежден поглед и заредени с повече истина и любов се отправиха към новата 2020 гара.