Първата ми статия

Когато разсъждавах на над темата „На каква тема да е първата ми статия“ се боричках с детски стаи, бани, дневни, кухни… различни интериори, които галят, като тези в стил „прованс“. Но накрая избрах да е нещо, което в най – голяма степен ще докосне вас читателите до мен, а пък по – нататък ще оставя теб читателю да ме провокираш с интересни за теб теми.

Настоящата тема е нещо, което живо ме вълнува като интериорен дизайнер и защото темата не е просто интересна, нито пък е ново течение, преминаващо днес и несъществуващо утре. Това е течение в съвременното изкуство, възникнало като продължение на мореднизма към края на 50-те години на 20 век. Неговата основна идея се предава с формулата „По-малкото е повече“ („Less is more“), популяризирана от Мис ван дер Рое. Досетихте ли се вече… Да, говоря за Минимализъм. Ах, колко гръмко и същевременно изтънчено звучи, точно като това, което носи в себе си – гръмкост /цяла една революция срещу орнаменти/, започвайки още с издигнатия от Адолф Лоос лозунг „орнаментът е престъпление“. А изтънчеността се дължи на естетиката, която носи.

Минималистичната архитектура се корени в чистата геометрия на основни геометрични форми и малко линии, отричат се декоративните елементи, които изграждат предметите, цветовете също са сведени до минимум.Да, представяте си ред, онзи отопичния, за който само си мечтаем да е в домовете ни. Не случайно нагласите в японското изкуства се считат за важен фактор в развитието на минимализма. Идеята там за минимализма е водена от влиянието на дзен будизма и от стремежа към непрекъснато опростяване на човешкия живот. И до тук ще спра….

 

 

 

За мен минимализма е повече от стил, повече от външната красота, която излъчва, за мен в него има смисъл. Без да съм последовател на нечие учение или религия, без да членувам в някой клуб на домакините „префектна чистота“ ме грабва това, че всичко в интериора остава само практично и само красиво. И тук с един удар два заека, пък направо и три, защото няма как „лишени“ от излишните вещи да не остане и подредено. Не на последно място Минимализмът е основното вдъхновение. Той е спокойствието, което ви е нужно, за да се съсредоточите. Завесата е паднала и цялото пространство ни е на разположение, само, че от херметически затворено пространство с много подробности – врати, дръжчици, висящи предмети, отрупани равтчета ние получаваме достъп до  „дишащи помещения“ без много врати и стени и без тежащи на очния ни кръгозор предметчета. Кухненския бокс, дневната и трапезарния кът вече нямат граници. Тази представа се допълва от покритието и цвета на стените, където цветовете обикновено са судени и тъмни и представят хармонична игра на нюанси, за да са този фон неутрал, който да приветства на голямата сцена уникалността на даден обект, с ясна геометрична форма и близък до първообразът си. Някой хора това може да ги провокира да използват думата „скучно“, но не е ли преизпълнен света навън с хаос, за да го пренасяме и в домовете си.

Въвлечена от този идеал нека ви поканя в моя нов дом. Архитектурните ми граници се свеждат до стени и покрив, защото там живея без граници. Това освобождава духът ми, тази непринуденост в общуването между различните помещения прави и мен и моето семейство непринудено в съжителството ни. Интериорът е лишен от тази „тежест“ на масивни преграждения, вратите са ажурни и сведени до минимум. Мебелите правят впечатление със своя гениално съвършен вид. Простотата е достатъчно красива, за да се закрива под еклектиката на многобройните форми. Материалите са стъкло, камък, естествени фурнири, естествено дърво, кожа, желязо, качествени дамаски. Всекидневната е дом за гладния за знания, където може да прочете книга, дом за физическия глад, където може да се наслади на вкусна храна и дом за уморения, който се отпуска на удобния диван лишен от излищности. Кухнята ми прилича на лъскава бяла стена, видът и дава усещане за ред, а цвета й ми носи чистота. Всеки уред и всяко бурканче с подправки е дискретно прибрано в предвидения за това шкаф без дръжки на един натиск разстояние. Удобство и красота… какво би станало, ако прозорците са големи, а гледката са моите „тапети“ и „подробности“, които любезно каня да влязат вътре. Защото „по – малкото е повече“. Аз не се сдобих просто с бяла кухня или ултра модерно пространство, аз „разчистих“ дома си, за да засиля сетивата си. Дадох въздух на едно пространство, което иначе висеше в подсъзнанието ми като някакъв постоянен абонамент на „подреждай постоянно“ нужни и ненужни вещи. Това претрупване задушаваше и сетивата ми. И не е нужно да имам професионален опит или стаж в подреждането, за да ми е подредено. Има жени и домове, при които независимо възрастта и „опита“ на домакинята като такава хаосът винаги е на лице. Не е нужно да съм с дръпнати очи, за да търся хармонията в подредеността и не е нужно да се превръщам в робиня на собственият си дом. Защото аз го измислих вече да е чист. Освобождавайки се от ненужното ставаме все по – автентични и близки с природата. За това „по – малкото е повече“.

Аз вече се почувствах преродена представяйки си това освобождение и превръщайки моя дом в празна, красива галерия, жадна за моето „изкуство“ наречено живот.

 

Ако блогът ми ти харесва, моля да ми помогнеш да докосвам повече хора с вдъхновяващи идеи за красив и хармоничен живот. Сопдели статията с приятели или я харесай от бутона отдолу.

Благодря!