Дневна с трапезария

Описание на проекта:

Представям ви този красив интериор, който ми е много любим. Не само защото се получи като прекрасно допълнение на вече съществуващата среда, но защото изразява стил пряко обвързан с изкуството.

Бях повикана за консултация, нямаше какво толкова да проектирам, всичко беше готово … почти. За първи път, когато влязох в помещението липсваха на пръв поглед няколко неща, които се брояха на пръсти, ако измерваме в брой. Но тези няколко щриха приведоха интериора в друго измерение. Те не добавиха предмети „n”на брой, а добавиха стойност.  Това, което имаше бе красива и функционална кухня, тв сет и трапезна маса със столчета. Материалите и цветовете бяха подбрани с много вкус, но сякаш липсваше нещо. Липсваше цвят, концепция която да показва завършеност.

Добавих само няколко неща – красив и много удобен ъглов диван с невероятна мека и луксозна кадифена текстура, дизайнерските ми масички, дизайнерски осветителни тела, завеси от кадифе падащи нежно върху пода/ в зоната на кухненския кът в тюркоазен цвят – цвета на дивана, а в дневната с мек цвят пепел от рози като красиво допълнение на трапезните столове/ и… нещото, което няма как да се подмине е изрисуваната от художник стена с графичен пейзаж. Върху него разположихме „трилогия“ от друг горски пейзаж избран в съответствие с цветовата гама в помещението. Върху тази стена беше решено да има просто тапет и няколко картини, но когато се замислих какъв да бъде тапета и слагах различни варианти в 3д програмата всичко рухваше. Горкият интериор, горката инвестиция в него.. Вдъхновението за рисуваната стена дойде от едно артистично изображение, на което бях попаднала. И решението беше взето на момента! Това ще е! Разбира се имаше трудности с реализацията и първият опит беше да е на тапет. Но нито изображението щеше да е с добро качество, нито ефекта, който постигнахме с четка и боя. И така… всичко се нареди в страхотна симбиоза, че ако се премахне или добави дори един елемент картината би се „счупила“. Което доказва колко е важно какво избираме, дори когато ни се струва, че то ще е незначително!